Аутизмът не е състояние, възникнало през последните десетилетия. Това е особеност на невроразвитието, която е съществувала много преди медицината да успее да я разпознае и опише правилно.

През 1943 г. психиатърът Лео Канер публикува едно от първите значими медицински описания на детския аутизъм, след като наблюдава група деца със специфични особености в общуването, социалното взаимодействие и поведението. Едва през 1980 г. аутизмът е официално признат като отделна диагноза в американския наръчник DSM-III. В международната класификация ICD отделното му признаване идва през 1992 г.
Това означава, че много хора, живели през 50-те, 60-те или 70-те години на миналия век, никога не са имали възможност да получат диагноза, която днес познаваме.
Когато различията са били приемани за недостатъци на характера
В миналото дете, което избягва груповите игри, не понася шума, има нужда от строги рутини или общува по различен начин, е можело да бъде смятано за инатливо, непослушно, затворено или невъзпитано.
Някои деца са били изолирани от съучениците си, укорявани заради повтарящите се движения или наказвани, защото не се приспособяват към правилата в клас. Други са били смятани за много интелигентни, но „разсеяни“, тъй като са постигали отлични резултати в една област, а са срещали трудности в други.
И възрастните са можели да бъдат тълкувани погрешно. Дядо, който предпочита да работи сам, има нужда от ред и се ядосва, когато някой премести вещите му, може да бъде наречен мърморко или труден човек. Жена, която избягва шумните събирания и повърхностните разговори, може да бъде смятана за студена или надменна.
Погледнати назад, някои от тези поведения могат да напомнят за особености, наблюдавани при хора с аутизъм. Но не можем да поставим диагноза на починал човек само въз основа на спомени или навици. Аутизмът има точни клинични критерии и всеки човек е различен.
Какво знаем за аутизма днес?
Аутизмът е състояние на невроразвитието с важен генетичен компонент. Проучванията показват висока наследяемост на популационно ниво, но това не означава, че всеки човек с аутизъм е наследил състоянието пряко от родител или баба и дядо. Участват множество генетични варианти, а фактори, свързани с развитието и средата, също могат да допринесат за появата му.
Проявите са разнообразни. Някои хора имат значителни затруднения в общуването и се нуждаят от постоянна подкрепа. Други говорят свободно, учат, работят и водят самостоятелен живот, но срещат трудности в социални ситуации, при неочаквани промени или в среди с много шум и сетивни стимули.
Чувствителността към звуци, светлина, миризми или допир може да бъде много силна. Някои хора предпочитат устойчиви рутини, имат задълбочени интереси или се нуждаят от повече време, за да обработят информацията и разговорите.
Аутизмът може да съществува едновременно с ADHD, но двете са различни състояния. Нито липсата на зрителен контакт, нито срамежливостта, нито предпочитанието към самота са достатъчни сами по себе си за поставяне на диагноза.
Защо днес се поставят повече диагнози?
Няма едно-единствено обяснение. Диагностичните критерии са се променили, спектърът вече включва по-разнообразни прояви, специалистите разпознават признаците по-добре, а семействата имат достъп до повече информация и оценки.
В миналото много хора, които не са се вписвали в класическата представа за аутизма, са можели да останат без диагноза. Особено жените и хората с по-слабо видими затруднения често са били разпознавани твърде късно.
Някои хора се научават да прикриват или контролират поведението си, за да се впишат социално. Това усилие, понякога наричано „маскиране“ (masking), може да бъде изтощително и да допринесе за прегаряне.
Не е правилно и да се твърди, че хората с аутизъм имат съвършена памет или че в мозъка им не се премахват невронни връзки. Развитието на мозъка е сложно и научните изследвания не подкрепят подобни обобщения.
По-малко етикети, повече разбиране
Може би във всяко семейство има спомен за човек, смятан за труден, затворен, прекалено чувствителен или необичайно съсредоточен върху определена област. Не бива със задна дата да му приписваме диагноза, но можем да разберем, че различията в поведението не означават автоматично липса на възпитание, злонамереност или недостатък на характера.
Днес разполагаме с повече знания и инструменти, за да разпознаваме нуждите на хората. Децата не бива да бъдат унижавани, защото възприемат света по различен начин, а възрастните не трябва да бъдат принуждавани постоянно да се преструват на някой друг, за да бъдат приети.
Аутизмът не се е появил вчера. Променило се е способността ни да го разпознаваме и, надяваме се, да разбираме по-добре хората, които живеят с него.

THE WEEKEND MAGAZINE – A Tomeci Press Publication





Вашият коментар