Новите данни на Statbel за 2024 г. показват ясно изразена разлика между Столичния регион Брюксел и Фландрия. Докато в някои фламандски общини рискът от бедност остава под 4%, в Saint-Josse-ten-Noode той засяга почти един на всеки трима жители.

Статистиката, публикувана от Белгийския статистически институт (Statbel) за 2024 г., показва силен социален контраст между белгийските общини. Петте общини с най-висок риск от бедност се намират в Столичния регион Брюксел. На противоположния полюс петте общини с най-нисък риск са разположени единствено във Фламандския регион.
Данните показват, че икономическите различия между белгийските общини остават значителни, а в столицата продължават да се съсредоточават някои от най-тежките социални проблеми в страната.
Saint-Josse-ten-Noode начело в класацията по риск от бедност
Най-уязвимата община е Saint-Josse-ten-Noode, където 32,8% от населението е под прага на риска от бедност. На практика това засяга почти всеки трети жител.
Следват:
- Molenbeek-Saint-Jean: 30,6%
- Anderlecht: 28%
- Koekelberg: 25,6%
- Schaerbeek: 25,3%
Фактът, че и петте общини се намират в Брюксел, показва колко силно икономическата уязвимост е концентрирана в определени части на столицата.
Тези проценти не означават, че всеки човек в тези общини живее в крайна бедност. Те показват дела на населението, чиито доходи са под националния праг, използван за изчисляване на риска от бедност.
Фландрия в другия край на класацията
В общините с най-добри показатели картината е съвсем различна. Най-ниските нива на риск от бедност са отчетени в пет фламандски общини:
- Zemst: 2,8%
- Holsbeek: 3,4%
- Rotselaar: 3,4%
- Begijnendijk: 3,4%
- Glabbeek: 3,5%
Разликата между Zemst и Saint-Josse-ten-Noode е 30 процентни пункта. Това е значителен контраст между две общини в една и съща държава, който отразява много различни икономически и социални реалности.
Доходите потвърждават различията между общините
Статистиката за медианния доход допълва картината.
Община Attert в провинция Люксембург продължава да заема първо място в националната класация с медианен доход от 45 790 евро през 2024 г.
Сред десетте общини с най-висок медианен доход шест се намират в провинция Люксембург, а четири – във Фламандски Брабант:
- Kraainem: 37 730 евро
- Tervuren: 37 082 евро
- Oud-Heverlee: 36 964 евро
- Wezembeek-Oppem: 36 649 евро
В другия край на класацията отново е Saint-Josse-ten-Noode с медианен доход от едва 21 891 евро. Следват Molenbeek-Saint-Jean с 22 220 евро, Anderlecht с 22 931 евро и Koekelberg с 23 815 евро.
Следователно Saint-Josse-ten-Noode присъства както в класацията на общините с най-нисък медианен доход, така и сред тези с най-висок риск от бедност.
Важно е двата показателя да се разграничават: медианният доход описва равнището на доходите в дадено население, докато рискът от бедност показва дела на хората с доход под определен национален праг.
Проблем, който надхвърля цифрите
Зад тези проценти стоят сложни социални реалности: недостатъчни доходи, трудности при достъпа до жилище, икономическа нестабилност и значителни различия между общностите.
Представената статистика сама по себе си не обяснява причините за тези различия. Тя не позволява и заключението, че във всички квартали на една община условията са еднакви. Данните обаче отправят ясен сигнал към публичните власти: борбата с бедността трябва да отчита особеностите на всяка общност.
Брюксел е столицата на Белгия и важен европейски икономически и институционален център. Близостта до международни институции, икономически дейности и професионални възможности обаче не гарантира автоматично благосъстоянието на всички негови жители.
Разликата между Saint-Josse-ten-Noode и Zemst е повече от статистическо сравнение. Тя показва неравенствата, които продължават да съществуват в Белгия, и е повод за сериозен разговор за доходите, жилищните условия, социалната интеграция и реалните възможности за всеки гражданин.







Вашият коментар