The Weekend Magazine

by Tomeci Press Publications

Alege limba ta
Oficial în uniformă depune o coroană de flori cu panglică în culorile Belgiei lângă un monument comemorativ, în prezența unei gărzi de onoare.

Всяка година, на 11 ноември, в 11:00 ч., Белгия спира за минута мълчание. Това е денят, когато примирието от 1918 г. сложи край на Първата световна война. Във Фландрия това е официален почивен ден, белязан от тържествени церемонии, емблематични традиции и дълбок размисъл за цената на мира.

(Персонал: Белгия / История и култура)


Има няколко момента в календара на една нация, които успяват да спрат времето на място. За Белгия този момент е 11 ноември, точно 11:00 часа. Това е моментът, когато през 1918 г. стотици хиляди оръжия мълчаха на Западния фронт, слагайки край на конфликт, който трябваше да бъде „войната, която ще сложи край на всички войни“. Днес, на повече от век, това мълчание все още се уважава с святост, която надхвърля поколенията.

Защо 11 ноември е почивен ден във Фландрия?

В Белгия Денят на примирието (wapenstilstand) е федерално признат официален празник. Във Фландрия този ден е неработещ, като е включен в списъка с десет годишни официални празници. Това е решение, което не е само за традиция, но и за дълбока нужда да не забравяме. Докато в някои страни денят е отбелязан само символично, в Белгия това е национална почивка, възможност за цялото общество да спре дейността си и да се свърже с колективната памет.

Този почивен ден има специална тежест, особено във Фландрия, където белезите от Първата световна война все още се виждат в пейзажа и местната памет. От равнините на Уестхук, където земята е била разкъсана от окопите, до градовете, които са били възстановени от самото начало, историята се усеща като скорошна рана.

Крайната традиция: последният пост в Menin Gate

Ако има място, което символизира същността на този ден, това е Менин порта от Ипр. Този масивен паметник, върху който са вписани имената на повече от 54 000 британски и Британски войници, загинали през Първата световна война и никога не са открити, е мястото, където традицията оживява.

Всеки ден, в 20:00 ч., доброволците на сдружение „Последен пост“ звучат песента за погребение, независимо от времето или сезона. Но на 11 ноември церемонията се усилва. В 11:00 ч. хиляди хора се събират, за да спазват минута мълчание, а церемонията включва полагане на венци, военен парад, а понякога и хвърляне на червени макове от тавана на паметника – макът е универсалният символ на загиналите войници.

Многостранен ден: карнавал и солидарност

Завладяващ аспект на 11 ноември е припокриването на привидно противоречиви традиции. Докато сутринта е посветена на тържественото отстъпление, точно започва в 11:11 ч. в много градове на Флеминг Карнавален сезон. Числото 11 има символично значение от Средновековието, като се счита за „броя на лудите“, а датата от 11.11 става идеалният момент за даване на свобода на веселието.

И на този ден организацията 11.11.11 стартира годишната международна кампания за солидарност. Това е начин за свързване на паметта от миналото с действието на настоящето, като се подчертава, че мирът и сътрудничеството никога не са гарантирани.

Официални церемонии и символика на мак

В Брюксел крал Филип председателства националната церемония в Гробницата на незнайния воин, разположен до колоната на Конгреса. Тук се полагат корони и се държи момент на мълчание в присъствието на официални лица. В цялата страна кметствата, училищата и ветеранските асоциации организират местни церемонии.

Централният символ на този ден остава Червеният мак (на Coquelicot). Легендата разказва, че това цвете е първото, което е израснало на бойните полета на Фландрия, след като Земята е била разкъсана от бомбардировки. Днес макът се носи в гърдите от милиони хора, в знак на благодарност и ангажимент да не забравяме.

Заключение

Белгийският ден на примирието не е само официален празник. Това е урок по история на живо, ден, когато цяла страна спира своя ритъм, за да слуша ехото от миналото. Независимо дали става дума за емоционалния звук на клаксона на портата на Менин, чрез минута мълчание на работа или чрез червените макове, носени на ревера, белгийците демонстрират, че паметта не е само задължение, но и форма на уважение към онези, които са платили най-добрата цена за свободата, на която се радваме днес.

Червено маково цвете, уловено на черно палто, пред възпоменателен паметник и белгийски флаг.

Вашият коментар

Trending