The Weekend Magazine

by Tomeci Press Publications

Alege limba ta
Pasager într-un tren vorbește la telefon, în timp ce ceilalți călători stau pe scaune.

От телефона на високоговорителя във влака до агресията в интернет: цивилизацията не се изгражда само чрез закони, а чрез уважението, което имаме към другите.

Редакционна статия от Кристин Томи
The Weekend Magazine – публикация на Tomeci Press

Румънците имат израз, който сме чували от много години: „Искаме държава като навън!“. Използваме го, когато говорим за пътища, болници, училища, администрация, почистване, обществен транспорт и стандарт на живот. Ние гледаме към Западна Европа и искаме да имаме същите условия, същите услуги и същата организация.

Но има въпрос, който трябва да си задаваме по-често: готови ли сме да имаме поведението на цивилизовано общество?

Наскоро публикувана статия обръща внимание на санкциите, които вече могат да бъдат приложени в Румъния и за хора, които безпокоят други пътници в обществения транспорт. Музиката, слушана при висока сила на звука, телефонните обаждания, пуснати на високоговорителя, и видеоклиповете, гледани без слушалки, могат да привлекат глоби, в зависимост от транспортните средства, приложимите разпоредби и конкретните обстоятелства.

В железопътния транспорт, например, разпоредбите предвиждат санкции за нарушаване на спокойствието на другите пътници. В местния обществен транспорт в района на Букурещ-Илфов има и правила относно цивилизованото поведение и санкции за производство на безредици в превозните средства. Не всяко телефонно обаждане на високоговорителя автоматично означава престъпление, а простият дискомфорт не е достатъчен, за да приложите глоба. Конкретното поведение и законното формулиране на акта са въпроси.

Но освен членовете на закона и стойността на глобите, тази дискусия трябва да ни доведе до много по-важен въпрос: уважение към хората около нас.

Вашият телефон не трябва да се превръща в проблем на всички

Нека си представим пътуване с влак. Някой говори по телефона с повишен глас, някой друг гледа видео без слушалки, а трети слуша музика, сякаш е в собствената си всекидневна. Около тях десетки хора се опитват да четат, работят, почиват или просто пътуват тихо.

Защо тези хора трябва да търпят шума, произвеждан от някой, който вярва, че общественото пространство им принадлежи?

Индивидуалната свобода не означава право да безпокоиш другите. Фактът, че имате високопроизводителен телефон, че имате интересен разговор или че харесвате определена песен, не ви дава право да превърнете автобус, трамвай или влак в лично пространство.

В Белгия, където живея повече от 30 години, често се сблъсквам с друга култура на обществен транспорт. Във влаковете има табели, които напомнят на пътниците да зачитат мира, да използват каски и да вземат предвид другите пътници. В много ситуации няма нужда някой да се намесва. Хората са научили, че някои неща просто не се правят.

Забелязах също през годините ситуации, в които някои румънски пътешественици говореха много високо или слушаха музика без слушалки. Не бих превърнал това лично наблюдение в обвинение срещу всички румънци. Би било несправедливо. Но това е пример, който трябва да ни накара да мислим: когато живеем в друга държава, трябва да спазваме нормите за съвместно съществуване на обществото, в което се намираме. И когато се върнем у дома, трябва да запазим същите стандарти.

Цивилизацията не трябва да бъде поведение, което приемаме само когато сме в чужбина.

Не глобите ни правят цивилизовани, а образованието

Хубаво е, че Румъния се опитва да изясни правилата за поведение в градския транспорт и да предостави инструменти за санкциониране на реални нарушения. Но би било грешка да се мисли, че проблемът се решава само с глоби.

Глобата може да спре неадекватното поведение в даден момент. Образованието може да попречи да се повтори.

Уважението към другите започва в семейството, продължава в училище и се вижда във всеки ежедневен жест. Начинът, по който говорим с непознат, начинът, по който се държим в магазин, чакалня, автобус или влак. Вижда се, когато не хвърляме боклука на пода, когато не заемаме местата, предназначени за хора, които се нуждаят от тях, и когато разбираме, че общественото пространство не е наша лична собственост.

Няма нужда от закон за всеки жест на здрав разум. Едно функционално общество не може да бъде изградено чрез регламент, който установява всеки детайл от човешкото поведение.

Законите са необходими за защита на правата на всеки и санкциониране на престъпления. Но истинската цивилизация започва, когато човек следва правило, дори когато наблизо няма полицай, контролер или камера за наблюдение.

Румъния трябва да е в съответствие не само с правилата на Европа, но и с нейната гражданска култура

Твърде много пъти, когато говорим за Европа, мислим само за европейски пари, магистрали, заплати и инвестиции. Искаме да имаме стандарт на живот в Белгия, Холандия, Германия или скандинавските страни. Но забравяме, че зад добре организираното общество стои и култура на индивидуална отговорност.

Не можете да поискате качествени обществени услуги, ако не уважавате общественото пространство. Не можете да претендирате за цивилизован транспорт, ако сами допринасяте за превръщането му в място, където вече никой не се чувства комфортно. Не можете да поискате уважение от институциите, ако не желаете да го дадете на хората около вас.

Така че, ако Румъния въведе по-ясни правила за поведението на пътниците, не трябва да гледаме на тази промяна като на абсурдно ограничение на личната свобода. Това е по-скоро стъпка към нормалността, при условие че правилата се прилагат правилно, пропорционално и без злоупотреба.

Нека не бъркаме свободата с липсата на граници. Свободата ми спира там, където правото на другия да пътува тихо.

Същото неуважение, само в интернет

Но има и друг проблем, може би дори по-сериозен, който съпътства развитието на съвременното общество: поведение в онлайн средата.

В реалния живот хората са научили, поне в по-голямата си част, че не могат да кажат нищо, така или иначе на никого, без последствия. В дигиталната среда нещата изглежда са се връщали понякога преди десетилетия.

Под защитата на анонимността някои потребители могат да си позволят да обиждат, заплашват, унижават и разпространяват невярна информация. Те се крият зад неидентифицирани профили, несъществуващи снимки или измислени имена и мисля, че по този начин са освободени от всякаква отговорност.

Но анонимността не е извинение за липсата на образование. Интернет не е територия, където правилата за социално съвместно съществуване изчезват. Зад всеки коментар стои реален човек и думите могат да наранят, да унищожат репутацията и да имат конкретни последици.

Няма морална разлика между този, който принуждава другите да слушат телефонния му разговор във влак, и този, който използва онлайн платформа за вербално нападение на хора. И в двата случая проблемът е един и същ: неспособността да се разбере, че личната свобода идва заедно с отговорността към другите.

Време е да разберем, че правилата на здравия разум не спират, когато отворим телефона или отидем в интернет.

Искаме ли държава като навън? Да започнем със себе си!

Не е достатъчно да се критикуват политици, администрация, полиция или държавни институции. Разбира се, те трябва да функционират правилно и да изпълняват своите отговорности. Но едно общество не може да бъде по-цивилизовано от колективното поведение на хората, които го формират.

Можем да строим магистрали, да купуваме модерни влакове, да модернизираме летищата и да инвестираме в училища. Можем да приемем европейски закони и да въведем санкции за поведение, което смущава общността. Но всичко това ще има ограничени ефекти, ако не променим и манталитета.

Румъния не трябва да се срамува от въвеждането на правила за съвместно съществуване, които съществуват от дълго време в други европейски държави. Напротив, трябва да ги счита за естествен етап от съзряването на обществото.

Не е нужно да чакаме някой да привлече вниманието ни, за да използваме слушалките във влака. Никой не трябва да ни заплашва с глоба, за да говорим по-бавно в автобус. Не трябва да има камера за наблюдение, за да не изхвърляме боклука на улицата. И не е нужно да крием самоличността си в интернет, за да ни позволи да бъдем неуважителни.

Страна като Outside не е изградена само с европейски парични и инфраструктурни проекти. Изграден е и чрез хора, които знаят как да уважават пространството, мира, достойнството и свободата на другите.

Може би истинската промяна, от която Румъния се нуждае, не започва в министерство, в парламент или в правителствена служба. Започва във всеки от нас, когато разберем, че не сме сами в това общество.

И ако наистина искаме държава като навън, първата стъпка е да се научим да се държим като в цивилизовано общество.

Човек, работещ на лаптопа с негативни онлайн съобщения, гневни емотикони и символи на неодобрение.

Вашият коментар

Trending