Много преди европейските кораби да преминат Атлантическия океан, робството вече е институция, присъстваща в много цивилизации по света. Африка, Близкия изток, Азия и Средиземноморският басейн са преживели системи за залавяне, продажба и експлоатация на хора. Трансатлантическата търговия обаче промени размера, организацията и последиците от това явление. И борбата за премахване отвори още една глава в световната история.

(Персонал: Международно / История и общество)

Има глави от историята, които често се представят чрез една перспектива. Робството е едно от тях. В настоящия обществен дебат темата е особено свързана с европейския колониализъм, насажденията в Америка и принудителното транспортиране на милиони африканци през Атлантическия океан.

Тази част от историята е реална, документирана и изключително важна. Но това не е началото на робството, нито цялата му история.

Хиляди години преди появата на великите европейски колониални империи, хората бяха заловени във войни, превърнати в собственост на други хора, продадени, експлоатирани и транспортирани на значителни разстояния. Практиката е съществувала в много различни общества, от различни континенти, без да се ограничава до определена религия, раса или цивилизация.

За да разберем напълно явлението, трябва да разгледаме историята без удобни селекции и без да превръщаме историческата отговорност в колективно обвинение срещу население.

1. Робството в древния свят: хиляди години преди европейския колониализъм

Робството е засвидетелствано от най-старите документирани цивилизации. В Месопотамия правни и икономически документи записват съществуването на хора, притежавани от други, тяхната продажба и различни форми на задължителен труд.

В древен Египет е имало поробени военнопленници, зависими слуги и хора, принудени да работят за властите. Въпреки това, историците правят важна разлика между действителното робство и формите на задължителен труд или робство. Фараонският Египет не може просто да бъде описан като общество, изградено изцяло върху робство.

В древна Гърция и Рим робството става важен компонент на икономиката и социалната организация. Хората могат да бъдат заловени във войни, закупени на специализирани пазари или сведени до роби в дългове и конфликти.

Рим е разработил обширна система за експлоатация на сервилния труд, използвайки роби в домакинства, селско стопанство, мини, работилници и администрация.

Феноменът обаче не се ограничава до средиземноморския басейн.

В Китай различни династии са преживели системи за робство и робство, а в Корея институцията на име Ноби Това става особено важно по време на средновековните династии и по време на династията Чосон. Хората от тази категория могат да бъдат обект на наследствени задължения и много тежки форми на зависимост.

Тези реалности показват, че робството не е европейско изобретение, нито институция, специфична за един континент.

2. Africa and Trans-Saharan Commercial Networks

Африка има сложна история на робството, преди трансатлантическата търговия и европейската търговия.

В различни африкански общества е имало практики за залавяне на затворници, поробване след войни, продажба на хора и използване на сервилен труд.

С развитието на транссахарските търговски пътища тези практики стават част от икономически мрежи, които свързват Африка на юг от Сахара със Северна Африка и Близкия изток.

Африкански търговци и посредници, местни лидери и северноафрикански търговци участваха в различни периоди в залавянето, транспортирането и комерсиализацията на хората.

Важно е да се отбележи, че не всички африкански общества са участвали по един и същи начин и че африканците не са просто жертви или само търговци. Някои общности са участвали в залавянето и продажбата на други популации, докато други са били жертви на набези и войни.

Маршрутите пресичаха пустинята Сахара, свързвайки районите на Сахел и Западна Африка с пазарите на север от континента. Транспортираните хора са били използвани в домакинствата, селското стопанство, администрацията, армията и други икономически дейности.

Тази търговия не беше кратък епизод. Транссахарските мрежи са в действие от много векове и търговията с хора продължава след появата на трансатлантическата система.

Изследователите посочват, че африканското робство трябва да се разбира от неговото регионално и историческо разнообразие, а не по една обобщаваща формула.

3. Северноафрикански корсари и европейци, превърнати в роби

Друга недостатъчно известна глава в народния дебат е тази за залавянето и поробването на европейците от корсарите в Северна Африка.

Започвайки през Средновековието и особено през 16-18 век, корсари, действащи от пристанища като Алжир, Тунис и Триполи, атакуваха крайбрежни кораби и крайбрежни местности в Европа.

Пленниците са транспортирани в Северна Африка и продадени или използвани като роби. Сред жертвите са моряци, рибари, търговци и жители на крайбрежните общности. Заловените жени и деца също бяха изложени на поробване.

Историците са документирали набези в някои региони на Италия, Испания, Франция, Португалия, Гърция, Средиземноморските острови и дори някои райони на Британските острови.

Изследвания, публикувани от Mhamed Oaldi в Оксфордската изследователска енциклопедия на африканската история, показват оценки за до 1,25 милиона християнски пленници в Магреб през 1530–1780 г.

Тези цифри трябва да се третират като исторически оценки, а не като точно преброяване.

Феноменът не беше изключително еднопосочен: в Средиземно море имаше и залавяния и поробвания на северноафриканците от европейските сили и корсари.

Тази история е от съществено значение за разбирането на сложността на отношенията между Европа и Северна Африка. Робството не беше проста връзка между една група жертви и една група от отговорни.

4. Трансатлантическа търговия: превръщането на робството в икономическа система с промишлени размери

В началото на 15-ти век европейската морска експанзия открива нова глава в историята на човешката търговия.

Португалия е един от пионерите на трансатлантическия транспорт на поробени африканци, следван от Испания, Холандия, Англия, Франция и други търговски сили.

Системата се развива в пряка връзка с колониалната експанзия и плантационната икономика на Америка и Карибите.

Захарта, тютюнопушенето, кафето и по-късно памук се превърнаха в изключително печеливши продукти за европейските икономики. Производството им изискваше голяма работна сила и търговците и собствениците на плантации изградиха система за експлоатация, базирана на транспорта и принудителния труд на милиони хора.

На този етап търговията с роби придоби безпрецедентно икономическо и логистично измерение. Специализирани кораби, търговски компании, финансови институции, морско застраховане, пристанища и колониални инфраструктури са интегрирани в международен механизъм.

Великобритания стана една от основните сили на тази система, особено между 1640 и 1807 г.

Според оценки, представени от Британския национален архив, приблизително 3,1 милиона африканци са били транспортирани от британски търговци, от които приблизително 2,7 милиона са достигнали местоназначението си.

Но е важно да не се бърка голяма британска отговорност с идеята, че Великобритания е измислила трансатлантическа търговия или че това е единствената замесена сила. Португалия е превозила общо повече поробени африканци от Обединеното кралство.

Освен това системата не беше възможна без участието на африкански шофьори, търговци и посредници, които предоставяха пленници на крайбрежните пазари, успоредно с залавянията и нападенията, извършени от европейци.

Тази реалност не намалява отговорността на европейските колониални сили. Той обаче обяснява по-пълно икономическия и политическия механизъм на трансатлантическата търговия.

5. Великобритания и началото на голяма историческа промяна

През втората половина на 18-ти век във Великобритания започва да се развива организирано движение срещу търговията с роби.

Имаше няколко причини: религиозни движения, дебати за правата на човека, натиск от гражданското общество, свидетелствата на бивши роби и действията на онези, които се противопоставиха на колониалната система.

Важни личности включват Уилям Уилбърфорс, Томас Кларксън, Гранвил Шарп и Олауда Екуиано, бивш роб, превърнал се в автор и боец за премахване.

Важна роля изиграха и активисти от африкански произход, като Отоба Кугоано и членове на групата Sons of Africa.

Успоредно с това бунтовете на поробените популации в колониите показват, че свободата не е проста политическа концесия, но и резултат от съпротивата на живеещите в робство.

Хаитянската революция, която започва през 1791 г., е едно от най-важните събития от този период. Бунтът на поробеното население на Сен Доминг води до независимостта на Хаити през 1804 г.

В този контекст британският парламент приема през 1807 г. закона, който забранява британската търговия с роби.

Това беше голямо историческо решение, но не означаваше незабавно премахване на робството в Британската империя. Това е направено законодателно чрез Закона за премахване на робството от 1833 г., който влезе в сила през 1834 г. в повечето от съответните територии. Системата от т. нар. „чирак“, наложена на бивши роби, продължава до 1838 г.

6. Британски флот и борбата срещу международния трафик

Един от най-важните елементи на британския принос за премахването е военноморската намеса.

След забраната за британска търговия, Кралският флот започна да проследява корабите, участващи в незаконния превоз на поробени лица.

Ескадрилата на Западна Африка, специализирано военноморско звено, е извършила операции в Атлантическия океан, особено край бреговете на Западна Африка.

Между 1808 и 1869 г. тази ескадрила залови повече от 1600 кораба, участващи в незаконната търговия и допринесе за освобождаването на приблизително 150 000 африканци.

Великобритания също използва дипломатически инструменти, международни договори и натиск върху други държави, за да ограничи транспорта на поробени хора.

Тези операции изиграха важна роля за намаляване на трансатлантическата търговия, въпреки че не успяха да я премахнат незабавно.

Трафикът продължи главно в Бразилия и Куба, а други сили поддържаха системите на робството в продължение на десетилетия след приемането на британското законодателство.

7. Дали Великобритания беше първата, която забрани търговията с роби?

Трябва да се направи разграничение за точно историческо представяне.

Дания-Норвегия прие през 1792 г. закон, забраняващ трансатлантическата търговия с роби под датското знаме, с влизане в сила през 1803 г.

Великобритания прие свой собствен закон през 1807 г., превръщайки се в една от първите големи търговски сили, които забраняват трансатлантическата търговия и впоследствие поемат основна роля в международното прилагане на забраната.

Но нито датското, нито британското решение означаваха незабавно освобождаване на всички поробени хора.

Освен това забраната на търговията и премахването на институцията на робството са две различни исторически събития.

В британския случай премахването на робството в повечето имперски територии идва през 1834 г., а в други територии на империята има изключения и закъснения.

Следователно британският принос трябва да бъде признат в истинското си измерение: законодателство, политическа мобилизация, дипломация и военноморска намеса.

Въпреки това, не би било справедливо да се приписва изключително на Великобритания изчезването на робството. Съпротивата на поробените, бунтовете, международните аболиционистки движения и решенията на други държави също допринесоха за този процес.

8. Робството не е изчезнало от света

Законното премахване на робството не е елиминирало всички форми на човешка експлоатация.

В момента Международната организация на труда, Walk Free и Международната организация по миграция изчисляват, че около 50 милиона души са живели в съвременни условия на робство през 2021 г.

От тях около 28 милиона са били жертви на принудителен труд, а 22 милиона са участвали в принудителни бракове.

Тези оценки показват, че явлението продължава да съществува, дори ако съвременните му форми са различни от историческите системи на законна собственост на хората.

Трафикът на хора, сексуалната експлоатация, принудителният труд, сервитутът на дълга и експлоатацията на деца са проблеми, засягащи обществата във всички региони на света.

Така че не можем да кажем, че робството е окончателно елиминирано. Можем да кажем, че е осъден и забранен в съвременните закони, но продължава да съществува в незаконни и скрити форми.

Заключение – историята трябва да бъде представена изцяло, а не избирателно

Историята на робството е много по-стара и по-сложна от сметката, ограничена до европейската колониална експанзия.

Той е съществувал в древните цивилизации, в Африка, в Близкия изток, в Азия и Европа. Имаше жертви от различен произход и популации, които в различни исторически периоди участваха в залавянето, комерсиализацията и експлоатацията на други хора.

Трансатлантическата търговия беше особено широк и брутален етап, в който европейските сили изградиха международна икономическа система, основана на принудителния труд на милиони африканци.

Великобритания имаше централна роля както в развитието на тази система, така и в законодателното и военноморското движение, което се стреми да премахне търговията с роби. Този исторически принос трябва да бъде признат, без да се крие предишната отговорност на Британската империя или приноса на други хора и нации за премахването.

Но може би най-важният урок е друг: историята не трябва да бъде инструмент за оправдаване на колективните идентичности, нито селективен каталог на вината.

Автентичното историческо образование трябва да представи документите, фактите, контекста и отговорностите на всички участващи участници.

Не можем да разберем миналото, ако изберем да знаем само главите, които ни подхождат. А общество, което иска поколения, способни да мислят самостоятелно, трябва да им даде достъп до цялата история, включително онези страници, които са неудобни за всяка цивилизация.