На една от най-натоварените пътни артерии в Белгия е монтиран нов тип радар без видима светкавица и без датчици в асфалта. Благодарение на инфрачервената технология той може да контролира всички ленти едновременно. Иновацията обаче повдига въпроси за истинската ѝ цел: повишаване на пътната безопасност или увеличаване на местните приходи?
(Редакция: Белгия / Мобилност и технологии)
За шофьорите, които ежедневно преминават през тунела „Кенеди“ в Антверпен, на пътя се появи нов „партньор“. От началото на седмицата радар от последно поколение, наричан „superflitser“, следи движението в посока Нидерландия, където ограничението на скоростта е 70 км/ч. Особеното при него? Не излъчва видима светкавица и водачите не получават светлинно предупреждение, когато бъдат заснети.
Как работи „невидимата“ технология
За разлика от традиционните радари, които използват индуктивни датчици, вградени в асфалта, новото устройство NK7, произведено от австралийската компания Redflex, съчетава радарна и инфрачервена технология. Така то измерва скоростта и заснема превозните средства без силна светкавица, която би могла да накара останалите шофьори да натиснат рязко спирачките.
„Устройството работи с радарна и инфрачервена технология и може да контролира движението по всички ленти едновременно“, обясни Стефани Нагелс, говорител на Фламандската агенция за пътищата и трафика (AWV). Тя добави, че старата видима светкавица е предизвиквала опасни верижни реакции: „Силната светлина кара останалите шофьори да спират рязко, което създава опасни ситуации. С това устройство този проблем отпада.“
Опасна точка от инфраструктурата
Тунелът „Кенеди“ е един от най-натоварените пътни възли в Белгия, през който преминават средно около 150 000 превозни средства дневно в двете посоки. Въпреки че районът вече се наблюдава с радари, властите продължават да го смятат за опасна точка. Новото устройство покрива и трите ленти на тунела и намалява необходимостта от няколко отделни радара.
Първи случай на Околовръстния път на Антверпен
Макар този тип радар да е новост по белгийските магистрали, той не е напълно непознат. По регионалните пътища във Фландрия вече има 105 подобни устройства, а във Валония и Брюксел моделът NK7 се използва като мобилен радар. Фламандските власти обаче заявиха, че засега не планират разширяване на мрежата от „superflitser“ по магистралите. Защо тогава е избран тунелът „Кенеди“?
Спорове и въпроси без отговор
Белгия е известна с изключително високата гъстота на стационарни радари – почти 4650 устройства на територия от едва 30 500 км². Въпреки засиления контрол броят на пътнотранспортните произшествия остава висок, а ефективността на тези мерки се поставя под съмнение. Някои критици твърдят, че радарите служат повече за пълнене на местните бюджети, отколкото за спасяване на човешки живот, особено във Фландрия, където общини са обвинявани, че използват глобите за увеличаване на приходите си.
Новият „superflitser“ в тунела „Кенеди“ също не прави изключение от тези спорове. Официалната му цел е повишаване на пътната безопасност, но липсата на видима светкавица може да доведе до неочаквани глоби и до още по-голямо недоверие към властите.
Заключение
Така тунелът „Кенеди“ се превръща в изпитателна площадка за бъдещето на пътния контрол в Белгия. Инфрачервената технология обещава да предотврати внезапното спиране, предизвикано от традиционните светкавици. Но в страна, в която радарите вече са навсякъде, а общественото недоверие е високо, остава въпросът: целта наистина ли е защитата на гражданите или просто още един начин те да бъдат глобявани?
Вашият коментар